Ексклузивно - Брандираната Резиденция на Лени Кравиц Американска Рок Легенда-Дизайнер Kravitz Design #AD100 + Видео
- Dafini

- преди 6 дни
- време за четене: 6 мин.
Актуализирано: преди 4 дни
Рок Звездата-Дизайнер е създал духовна почит към семейството и приятелите си в този исторически дом 20-те години на миналия век. Величественото имение на парижката графиня Ан д'Орнано се е превърнало в резиденция на Американска Рок Легенда.
От Дана Томас
Снимки от Матийо Салвен
Стилист: Сара дьо Бомон

Суперзвездният музикант Лени Кравиц обича Париж, откакто за първи път каца там през 1989 г., на 25 години, за да промотира дебютния си албум „Let Love Rule“. Накрая, в началото на 2000-те, той чувства, че е време да си намери жилище на спокойствие: „малък апартамент, може би на Сена – с една спалня, максимум две спални – където бих могъл да пиша и да прекарвам време“, спомня си той. „Един ден агентът по недвижими имоти казва: „Имам нещо. Не е това, което търсите, но трябва да го видите.“
„Това“ беше величественото имение на графиня Ан д'Орнано, овдовялата бивша кметица на Довил, имение от 20-те години на миналия век, разположено на зелена улица до няколко посолства в консервативния 16-ти район. След като децата ѝ пораснали, графинята се озовала повече в своето нормандско имение с поетични градини от Луи Бенех, отколкото в парижката къща, и решила да го продаде.

„Агентът каза: „Все още не е на пазара и подобно нещо се случва само веднъж на поколение“, продължава Кравиц. „Спирам, тя сочи към сградата, аз казвам: „Добре, кой етаж?“, мислейки си, че е жилищен блок. А тя казва: „Това е всичко.“ Казвам: „Не, не, не, не, абсолютно не.“ „Моля ви, просто влезте вътре и го разгледайте.“ Влязох и казах: „Това е моята къща.“ Духовно знаех.“

Имаше много работа, за да се превърне величественото имение от градска резиденция на френски аристократ в жилищен апартамент на американски рокер, където той можеше да прекара половината година в записване на нова музика в домашно студио, да се възстановява от европейски турнета и да прекарва време със Зоуи, сега 36-годишната си дъщеря, която е актьор, модел и режисьор, заедно с бившата си съпруга, актрисата Лиза Бонет. Другата половина на годината той прекарва в имението си в Елеутера, Бахамите, и понякога посещава ранчо, което притежава в Бразилия (AD, май 2019 г.).

Но Кравиц притежаваше уменията и инструментите, за да осъществи тази трансформация: През 2003 г. той основа Kravitz Design, студио, специализирано в търговски и жилищни интериори, брандиране и творчески сътрудничества. През годините фирмата AD100 е работила с корпоративни клиенти като Leica, Dom Pérignon, CB2 и Sushi Shop по различни проекти.
Преди пет години той си партнира със Steinway & Sons, за да произведе Kravitz Grand, лимитирана серия ръчно изработени пиана от твърд клен, мадагаскарско абаносово дърво и бронз, с дърворезби в африкански стил по корпуса и краката. Едно от тях седи в подножието на стръмното стълбище в извисяващото се входно антре, срещу „Без заглавие (Черна фигура)“ на Жан-Мишел Баския от 1984 г. Облечен в черно кожено яке, избеляла тениска с надпис „Нина Хаген“, износени дънки и застанал по чорапи – без обувки в къщата, благодаря ви много – Кравиц се приближава до Steinway и изсвирва няколко акорда. Нотите нежно отекват от стените от ванилов мазилка (каменна мазилка). „Звукът тук е красив“, казва той. „Великолепен.“


Богатата културна смесица на Кравиц се корени в детството му в Ню Йорк: син на продуцента на NBC News Си Кравиц и актрисата Рокси Рокър, той прекарва младостта си, местейки се между апартамента на родителите си близо до музея „Метрополитън“ и дома на баба си и дядо си по майчина линия в Бедфорд-Стайвесант. „Два напълно различни свята“, казва той. И именно тези два свята – формалността в стил „Beaux Arts“ на Горен Ийст Сайд и уютният дом на американското южно-бахамско домакинство в Бруклин – формират дизайнерската гледна точка на Кравиц.
„Бих го нарекъл „душевна елегантност““, казва той, настанявайки се в един от чифт плюшени фотьойли Studio Glustin „Scarface“, тапицирани с букле, в библиотеката – истинска кутия за бижута, с кремави, боядисани в еспресо кафяво буасери и рафтове, отрупани с книги за изкуство, наградите „Грами“ на Кравиц, боксовите обувки Adidas с връзки на Мохамед Али от последната му битка в Насау – „Драмата на Бахама“ – през 1981 г. и няколко чифта ботуши и обувки на „Кръстникът на соула“ Джеймс Браун. „Цялата работа е да се стъпи в нечии обувки и да се изправиш пред нечие пътуване“, размишлява Кравиц.
Той се настанява по-дълбоко в стола, а пред него, на една от двете масички за кафе от лят бетон и смола в бруталистичен стил, проектирани от Пол Кингма, седи шот с куркума и джинджифил в кристална купе. На стената виси модерен плакат, който е бил в апартамента на родителите му на Източна 82-ра улица, когато е бил дете. „„Духовна елегантност“ означава, че е проектирано, курирано, балансирано, не е твърде минималистично, не е твърде максималистично“, обяснява той. „Удобно е, разбира се. Но и шик. Има много етнически и африкански елементи, смесени с европейски, защото обичам този баланс между африкански, европейски и афрофутуризъм, смесени с дрехи от средата на века. Обичам неща, които са изключително бляскави, но и изключително брутални.“
Неща като емблематичния портрет на Мерилин Монро от Ричард Аведън в дълбока черна рокля с пайети, поставен върху конзола Ambiguità от Лела и Масимо Винели, близо до площадката на горния етаж. Или пък коженият диван Terrazza от 70-те години на миналия век на Убалд Клуг за де Седе в салона - луксозната подземна прожекционна зала на Кравиц - срещу внушителна масичка за кафе от месинг и полирана стомана с въртящ се център.
Предмети от или изобразяващи семейство и приятели винаги са наблизо, като сувенир за смъртта, било то портретът на кръстницата му Даян Карол в библиотеката, или рамкираните черно-бели рекламни снимки на майка му в нейната съименна стая Рокси, елегантен кабинет до големия салон, или рамкираното кожено яке на Майлс Дейвис, подарък от друга кръстница, бившата съпруга на Дейвис, Сисели Тайсън, дни след смъртта на великия тромпетист, в галерията със сувенири в мазето пред студиото на Кравиц. Или най-важната част в къщата: красивият портрет на дядото на Кравиц, Алберт Рокер, от Рувен Афанадор, над бюфета „Sculpted Front“ на дизайнера на училището „Ню Хоуп“ Пол Еванс в трапезарията.

„Рувен правеше корицата за четвъртия ми албум, Circus, и снимахме всичко в Насау“, спомня си Кравиц. „Облякох дядо си в един от костюмите си и Рувен направи куп негови портрети. Той е причината да съм тук и защо съм в тази къща, защо майка ми отиде в университета Хауърд във Вашингтон и учи в Шекспировия институт в Стратфорд на Ейвън и стана това, което стана, след това аз станах това, което станах, а Зоуи стана това, което стана. Всичко е той. Така че той председателства масата през цялото време.“
Най-вълнуващата Кравиц стая от всички обаче е „Шофьорската“: двуетажна котелна стая в най-тъмните дълбини на къщата, където е създал нещо като speakeasy, със стари френски бистро маси от битпазара в Сент-Уен, диско топка от 40-те години на миналия век, произведена в Германия, която е взел от Лос Анджелис, богато украсена хромирана решетка за кола, вградена в тухлената стена, и „страхотна озвучителна система“, отбелязва той. „Дъщеря ми си прави много партита тук.“ Сега наречена „Хотел дьо Рокси“ на името на майка му, тази някога необичайна къща ясно въплъщава житейската и дизайнерската философия на Кравиц. Въртейки се на краката си с чорапи, пъхайки ръце в джобовете на широките си дънки, той се усмихва широко – „Сега вече имаш настроението.“




_edited_edited.png)



















.jpg)

.jpg)










Коментари